Есенни багри и падащи листа Октомври е месецът на

Есенни багри и падащи листа

Октомври е месецът на разнобагрите листа. Пищното им зарево озарява целия свят. Тъй както плодът, листото и самият ден получават ярки цветове, преди да угаснат в земята, така и годината наближава тогава своя заник. Октомври е нейният гаснещ хоризонт, ноември – сетният й здрач.

Към 6 октомври, изключително след дъжд или слана, листата стартират щедро да падат, но огромната листна беритба, връхната точка на листопада, е най-често към шестнадесети. Някоя заран към тая дата пада по-тежка слана, край водните помпи се образува лед и таман в подобен ден, щом се надигне утринният вятър, листата стартират да валят надалеч по-обилно от до тогава. Политнали надолу в гальовния въздух, даже и да няма вятър, те завчас образуват на земята плътни ложета и килими, повтарящи тъкмо размерите и очертанията на дървото над тях. Има дървета – като младите кестени да вземем за пример, – които като че ли изведнъж свличат листата си, така както боецът смъква снаряжението си по дадена заповед; техните още яркожълти, въпреки и позавехнали листа и от земята все така изпускат лъчиста светлина. Нападали са от всички страни при първото по-силно замахване на магическата пръчица на есента, шумолейки като дъжд.

Инак нормално след влажно или дъждовно време виждам какъв брой мощен е бил листопадът през нощта, въпреки още да не е пристигнало това разтърсване, което ще разклати и устойчивите като скали кленови листа. Улиците са компактно застлани с трофеите на есента; нападали брястови листа образуват тъмнокафява настилка под нозете ни. А след няколко изумително горещи дни от сиромашкото лято виждам, че небивалата горещина е главната причина за рухването на листата, защото известно време не е имало ни слана, ни дъжд. Силната жега завчас провокира узряването и увяхването им, също както провокира узряването, омекването и тупването на прасковите и другите плодове.

Все още ярки, най-често на пурпурни точки връз жълт декор както при някои диви ябълки, листата на късните червени кленове застилат земята – уви, тия ярки багри траят единствено ден-два, изключително в случай че вали. Край пътищата отминавам на места напълно голи, сходни на димни струйки дървета, изгубили към този момент ярките си одежди; само че не щеш ли тия одежди, ярки както преди, лежат на земята настрана от пътя, към момента следвайки очертанията, които до наскоро са поддържали на дървото. Бих споделил даже, че първо съзирам така сплеснатите на земята дървета, като че ли трайно оцветени сенки, и те ме подсещат да погледна нагоре към клоните, които са носели тия одежди. Всяка кралица би била горда да върви по ярките мантии, които тия галантни дървета са разстлали в калта. Виждам коли да минават по тях все едно са сенки или отблясъци и коларите да им обръщат толкоз малко внимание, колкото преди на сенките им.

Птичите гнезда по боровинките, храстите и дърветата са към този момент цялостни с увехнали листа. Тъй доста са нападали в гората, че катерица не може да притича след търкулнал се орех, без да бъде чута. Момченца събират по улиците есенни листа, та даже и единствено поради удоволствието да допират чистата им, трошлива тъкан. Някои се престарават да пометат пътеките пред къщи до последния листец и сетне зачакват идващия лъх напразно да ги застеле с нови есенни трофеи…

Отида ли на реката в деня след най-големия листопад, тоест на седемнадесети, нормално намирам лодката си покрита цялата – от дъното до седалките – със златистите листа на върбата, под която е вързана, и потеглям да загребвам с шумолящ под нозете ми листен товар. Изпразня ли я, на следващия ден ще бъде още веднъж цялостна. За мен листата не са отпадък, който би трябвало да бъде затрит, а виждам на тях като на рогозки, подобаващи за пода на моята карета. В обраслото с гори устие на Асабит цели флотилии листа се носят по водната повърхнина към морето, оставяйки въпреки всичко известно разстояние между тях, но малко по-нататък, досами брега, стават по-плътни от пяна и скриват изцяло водата на към един жанр обсег под елшите, кленовете и храстите – още напълно леки и сухи, без ни една отпусната фибра; а доближат ли някоя камениста извивка, където ги среща и стопира утринният вятър, те образуват компактен необятен полумесец косо през реката. Обърна ли носа на лодката към тях и образувалата се вълна ги увлече, по какъв начин единствено прелестно зашумоляват тия сухи шумки, отърквайки се една в друга! Разклащането им открива за момент водната повърхнина. Шумоленето им издава всяко придвижване на горската костенурка по брега. А надигне ли се вятър, слушам даже да съм по средата на речното корито по какъв начин с ромолене политат във вихъра му. По-нагоре по течението те постепенно кръжат из огромните речни въртопи като „ Сведените ели “ да вземем за пример, където водата е дълбока и тегли към брега.

А какви единствено благотворни напитки са разполагаем в блатата в този момент! Какви мощни и богати лековити аромати се носят от гниещите листа! Сипейки се връз прясно изсъхналите треви и листа, изпълвайки излаците и канавките, където те чисти и вкоравени са нападали, дъждът скоро ще ги трансформира в чайове – зелени, черни, кафяви, жълти, чайове по-силни или по-слаби, задоволителни да предразположат цялата Природа към сладка приказка. Дали ще ги пием или не в този момент, когато силата им още не е минала, тия листа, изсушени на медните тави на Природата, са придобили така чисти и нежни разцветки, че биха достигнали славата на ориенталските чайове.

Как единствено са размесени типовете – дъб, клен, кестен, бреза! Ала Природата напълно не е претрупана с листа – тя е чудесна икономка и знае по какъв начин да ги стопанисва. Помислете единствено каква голяма родитба годишно се изсипва връз земята! В това се и състои огромната годишна продукция на една година, от която зърнената е единствено част. Сега дърветата връщат на земята с лихвите каквото са взели от нея. Отбиват от цената. На път са да усилят плътността на почвата с дебелината на листо. Това е красивият метод, по който Природата си набира тор, до момента в който аз се пазарувам с тоя или оня за цената на сярата и на доставката й. Всички забогатяваме от гниенето на листата. Те ме интересуват повече от британската трева или царевичната годишна продукция. Подготвят девствена почва за бъдещите царевични поля и гори, от които земята крепне. Поддържат плодовитостта на родните ни простори.

Никоя годишна продукция не може да се мери с листата по красиво разнообразие. В тях паралелно с елементарното жълто на зърното са събрани съвсем всички известни ни цветове, без да изключваме и най-яркото синьо: ранната червенина на кленовете, греховноалената блескавина на отровната тетра, черничевото на ясена, обилното хромовожълто на тополите, яркочервеното на боровинките, с които като овчи гърбове са обрасли хълмовете. Докосне ги сланата и сетне, при минимален лъх на настъпващия ден или треперене на земната ос, стартират да падат като истински проливен дъжд. Земята цяла потъва в цветовете им. Животът им продължава в почвата, чието изобилие и компактност усилват, и в горите, израстващи от тях. Те лягат ничком, та през идващите години да вдигнат чела, да израснат нависоко в резултат на незабележим химически развой, придвижвайки се нагоре с дървесната мъзга; така първите плодове на фиданката опадват, та накрай, преобразувани, да окичат короната на извисилия се след години горски монарх.

Приятно е да вървиш по тия преди малко опадали, още стегната шумолящи листа. Как красиво се спускат в гробовете си, по какъв начин гладко поставят тела и се трансформират в пръст – обагрени в стотици разцветки, редящи ложе за нас, живите! Тъй леко и игриво дохвърчат те до сетното си леговище. Не натрупат плевели върху си, а радостно лудуват над земята, додето изберат къде, додето се спрат на място и, без да поръчват желязна ограда, огласят цялата гора с прощален шепот; някои избират да се спуснат там, където гният човешки тела, и да слеят разложението си с тяхното. Колко доста летене, преди да се провиснал безшумно в гробовете си! Те, които са гонили висините, в този момент покорно отиват да се трансфорат на прахуляк, безропотно политат надолу, с цел да паднат и изгният в подножието на дървото, предоставяйки храна за ново потомство като тях, което също ще гони висините. Те ни учат по какъв начин да умираме. Питам се ще пристигна ли в миналото времето, когато хората с тяхната прехвалена религия в безсмъртието ще провиснал тела с такова великолепие и зряла възраст, когато ведро сиромашко лято ще кастри телата им така, както те кастрят косите и ноктите си.

Когато листата падат, цялата земя е като гробище, из което е прелестно да се разхождаш. Обичам да бродя и премислям над листните тела в техните гробове. Тук няма лъжливи или суетни епитафии. Какво толкоз, в случай че нямаш имот в Маунт Обърн? Твоят имот сигурно е тук някъде в това голямо гробище, осветено в прастари времена. Няма потребност да вървиш по борси, с цел да си търсиш място. Тук има задоволително.

Ленивче ще цъфти и червеношийка ще пее над костите ти. Дърварят и ловецът ще бъдат твоите гробари, а децата ще тъпчат, колкото си желаят по гроба ти. Нека повървим из гробището на листата – защото това е и нашето Горско гробище.

Из „ Есенни багри ”, Autumnal Tints, 1862 

Изображение: en.wikipedia.org